Първия ми път

Като малък тренирах борба в "Спартак" - Варна. Всичко беше много добре. Имахме отделна зала само за нас борците , съблекални и душове , с две думи условията бяха отлични , като се има в предвид , че сме в България. Бях на 14 години. Харесваше ми да спортувам и исках някой ден да стана шампион. Големите батковци ми бяха като кумири . Исках да съм като тях. Много от тях си спомням и днес , но историята е друга... Знаете , че в борбата не се делим на българи , турци , цигани . Винаги от деца сме дружали така и никога не сме обръщали внимание кой какъв е по рождение. Та в голямата група имаше едно момче Халил . Той беше на 17 г. и нещо като тартор на по-големите. Всички го харесваха , а ние малките го боготворяхме , както и всички други на неговата възраст. Той имаше много победи по състезанията и беше много уверен , нахакан , но винаги усмихнат и ведър. Заразяваше всички с доброто си настроение , а като идваше да се майтапи с някой от нас малките , бяхме на седмото небе от вниманието ! Не знам как е сега , но по мое време , ние наистина имахме уважение , дори страх от по-големите. Но да продължа. Малките групи тренирахме преди обяд , а големите след нас. Мотах се в съблекалнята и влязох да се къпя последен , защото щях да ходя след обяд на занималня и имах време. Всички си тръгнаха. Почти бях готов и щях да излизам , като в банята влезе Халил.
- Ти що си още тука?
- В 1 часа съм на занималня и да не ходя по улиците...
- Добро момче си ти !
Тръгнах да излизам , но той ме спря :
- Можеш ли да масажираш?
-Не като треньора. Отговорих аз
- Нищо де , поне ми изтрий гърба!
Взех сапуна и почнах да му сапунисвам гърба
-Пипаш като момиче! Дай да ти покажа как се прави , каза той и взе сапуна. С едната си ръка ме държеше през гърдите , а с другата търкаше здраво. Всеки път , когато се приближаваше близо до мен усещах как хуя му става и допира дупето ми ! За малко спря да си сапуниса кура и след това бавно почна да го натиска в дупето ми. Заболя ме много , но не извиках , просто се дръпнах.
- Кво стана ? Боли ли ? Трябва да търпиш на болка , нали ще ставаш борец ?! Ела тук , не се плаши! - каза той усмихвайки се и леко намигна !
Приближих се треперейки. Всеки момент можеше да влезе някой от големите и да ни види. Да не говорим , че треньорите бяха в залата. Обърна ме с гръб към него и ме наведе, но този път ме държеше с едната ръка през корема , а с другата за врата , да няма къде да бягам. Болеше ме много , но стисках зъби и не виках. Само след няколко тласъка всичко свърши ! Той ме пусна и усетих как лепкавата му сперма се стече по бедрата ми.После каза :
- Утре ще те чакам пак тук. Не казвай на никой и аз ще си мълча. Ако се разприказваш , най-много да стана по известен , а теб ще те спукат от бъзик !
И така се срещнахме още няколко пъти с него след тренировка , но всичко вече беше много по-приятно , но скоро той се ожени и напусна борбата , а беше само на 17 години!